Аязмо на арх. Михаил спаси село от епидемия. Водачът на Божите

Аязмо на арх. Михаил избави село от зараза. Водачът на Божите армии потуши протеста на Сатаната. На 8 ноември православната черква отбелязва Събор на свети архангел Михаил и другите небесни безплътни сили ( Архангеловден).

Празникът е в чест на архангел Михаил и на възглавяваните от него небесни сили, известни като „ благ чинове “. Този от тях, именуван ангели, е считан за най-ниския и непосредствен до хората. Денят е професионален празник на служители на реда, месари, колбасари и урбанисти. Римокатолическата черква го отбелязва на 29 септември.

Според християнската вяра, всеки от архангелите (първенстващите ангели), стоящи край Бога, има своя задача.

Архангел Гавриил е известител на тайните Божии; Рафаил – церител на недъзите; Уриил – просветник на душите; Салатиил – уважава се като молител и покровител пред Бога; Йехудиил – прославител на Господа; Варахиил – адресант на Божиите благословения. Седмият архангел, станал прочут като Сатана и Луцифер е изгубил мястото си след падението. Той е именуван в Библията (Исаия 14:12) още Звезда и Денница (име, давано на изгряващата планета Венера). Той е представян като лидер на злите сили в света, в това число увлечените от него в протеста му срещу Йехова ангели. Този протест е потушил точно Архангел Михаил, поради което през днешния ден последният е общопризнат за патрон на блюстителите на земния ред (полицаите) в целия християнски свят.

Като архистратег (вожд) на всички небесни сили, Архангел Михаил заема изключително място в съзнанието на вярващите. На запад е считан за един от настойниците на военните. Във Англия вторият по степен боен медал е отдаден по едно и също време на Свети Георги и Свети Михаил. Описван е като „ водач на небесните сили “, „ герой срещу духовете на тъмнината “, „ бранител на християните от Дявола “, „ лидер на Христовите армии против езичниците “. Затова, постоянно е рисуван и изографисван с огнен меч и копие, с което пробожда Дявола.

На архистратегът на небесното войнство в България са посветни десетки църкви и манастири, като изключително доста те са в Софийска митрополия и са част от средновековната „ Софийска Света гора.

Кокалянският манастир е построен в средата на XIV век, по време на ръководството на цар Иван Александър. Съществува легенда, която свързва основаването му с локалния болярин Радослав (Радо или Радесав), който някои свързват с действително съществувалият Радослав Мавър, болярин от края на XV в. Според локално поверие, при един лов в Плана, Радослав умъртвил една сърна, която преди да издъхне проронила едри сълзи. Трогнат от това благородникът се разкаял за стореното и заповядал на това място да се съгради манастир в чест на Св. Архангел Михаил. В него е открит Урвичкият алманах, формиран през XVI век. През 1579 година тук е написано Кокалянското евангелие на Йоан Кратовски. По времето на Османското господство в България святото място е важен литературен център. Опожарявано е на два пъти. През 1858 година манастирът е възобновен от йеромонах Хрисант. След Освобождението е съживен изцяло.

Чекотински манастир „ Св. Архангел Михаил “ се намира на към 15 километра от град Правец. Името му идва от едноименната махала, в която е ситуиран. Основан е в края на XII век. Бил е в тесни връзки с близката цитадела „ Боженишки Урвич “. Разрушен е при османските нашествия през XIV век, само че през идващото столетие е възобновен. В края на XVIII век манастирът е опожарен и разграбен от кърджалии, само че е възобновен век по-късно. Някои от монасите на Чекотинската обител са взели участие в активността на основаните от Васил Левски революционни комитети. Църквата е единствената отчасти оживяла постройка от средновековния манастир. Притворът е реконструиран през 1841 година. Иконостасът е дървен, богато резбован със стилизирани лозови листа и гроздове, в стила на Тревненската школа.

На 8 ноември Дряновският манастир отбелязва своя храмов празник. Съвременният манастир е една от десетте най-почитаните светини на Българската православна черква, народен исторически монумент и желан туристически обект. Той се намира на 5 км. югозападно от град Дряново и на 15 км. от Габрово. Средновековната обител „ Св. Арахангел Михаил “ е учредена по времето на цар Калоян, след преместване на мощите на свети Михаил Воин от Потука (неизвестно населено място в Тракия) в Търновград към 1206 година Процесията нощува край р. Дряновска под Града и по християнските догми на свещеното място се издига манастир. През вековете Дряновският манастир е средище на българската култура и просвета. В него са намирали леговище Левски, отец Матей Преображенски – Миткалото и други революционери. В манастира бил основан революционен комитет, който играел съществена роля в подготовката на Априлското въстание. При експлоадирането му, обителта е обградена, тъй като в нея се барикадира четата на поп Харитон. След 9 дневна блокада революционерите са избити. Храмът е без фрески, с продънен от турски патрон потир и дупки от шрапнели в зидовете, умишлено оставени от строителите, с цел да не се не помни предишното и българското страдалчество.

Според преданието, Билински манастир „ Св. Архангел Михаил “ e учреден в края на XI – началото на XII век от болярина Милутин, държател на село Ярославци, който получил позволение за градежа персонално от византийския император. Първото документално сведение за Светата обител, след османското настъпление, е от 1587 година, когато отец Стефан е представлявал манастира в пратеничество на кюстендилския свещеник в Русия. Манастирът е унищожен от поробителя и е освежен през Възраждането в 1855 година Стенописите в манастира са дело на Свети Пимен Зографски. През XVII и XVIII век обителта има огромно културно въздействие и връзки с съветски и атонски православни манастири, а в края на XVIII век в нея е намерено килийно учебно заведение.

Шумският манастир също е вдигнат в чест на Архангел Михаил. Той се намира покрай село Лопушна, община Годеч, и заради това е прочут и като Лопушански (да не се бърка със „ Св. Йоан Предтеча “). Възникването му е обгърнато в митове. Според една от тях, в село Шума избухнала чумна зараза, която почнала да коси жителите наред. Но тези, които пили вода от манастирския извор, останали живи. След това святото място за забравено. Предание от по ново време пък гласи, че момче, извело стадото си на паша и почнало да крещи, че наоколо имало манастир и трябвало да го намерят. Родителите му обезпокоени го завели до богат турчин, който заречен, че в случай че намерят остатъци от манастир, ще подари пари за възобновяване му. Ако пък не намерят нищо, момчето ще му слугува 20 години. В последна сметка намират основите на остаряла черква. Строежът на сегашният храм продължава две години и приключва през 1863 година. След 2020 година обителта възкръсва за нов живот.

Доста забавни са националните традиции и вярвания, открили се за Архангеловден. Традицията повелявала за патронния празник на светеца да се подготвят два обредни хляба - “боговица “ и „ рангелов самун “, който се украсява с люти чушки. Най-възрастният човек в дома разчупва хляба на кръст и изрича думите: „ Свети Архангеле, свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана! “. После сипва догоре цялостна с вино пръстена чиния, а домакинята гребва в шепи от виното и пръска се него на всички места в къщата за благодат. Тя също изрича думите: „ Свети Архангеле, свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а следващата година с що желаеме! Сега с чиния, следващата година с бакъра! “. В някои региони най-възрастната жена, а не стопанинът разчупва и раздава обредния самун. Къшеят от него се поема с две ръце и се изрича благословия. На празника се провеждат курбани за архангел Михаил, фамилни и родови служби, общоселски празници и събори. Задължителни ястия на трапезата са овнешко или шилешко, варено жито, боб и алено вино.

Според българските национални вярвания, този архангел е един от братята светци-юнаци, на който при подялбата на света са се паднали мъртвите души. Той взима душата на умиращия, и в случай че той се усмихва, значи Архангел Михаил му е подал златна ябълка (вълшебен плод, даряващ сили и живот), а в случай че умира трудно – следва му да изпие горчива чаша.

В християнството е публикувана вярата в ангелите-пазители. Вярва се, че при кръщението на индивида бива определян личен ангел-пазител, който го защищава от рискове, беди и скърби и се грижи да го направлява и назидава в дух на праведност. За това схващане приказва и известният израз „ Слаб му е ангелът “, когато човек се поддаде на някакъв недостатък. Същевременно, съгласно тези показа, ангелът-пазител не е длъжен да избавя подопечния си от всички злочестини, от които е застрашен на този и оня свят и даже може изцяло да го изостави.